Може би сте се сблъсквали с теорията на Поливагал. Но какво включва тя? И защо е толкова необходимо да я разберем? Ако страдате от постоянен стрес и напрежение. Или когато ви е трудно да се свържете със себе си и с другите.
Поливагалната теория, създадена от д-р Стивън Порджес, предлага цялостен поглед върху реакциите на нашата автономна нервна система. Тези реакции са борба, бягство, замразяване или отстъпление. Тези прозрения ви позволяват да ги разпознавате и разбирате по-добре. Разпознавайки тези реакции, можете да преминете към по-съзнателно състояние. Това ви позволява да възстановите връзката си, без да изпадате в паника или да се защитавате.
Въпреки че теорията на Поливагал е доста сложна, ние ще ви запознаем стъпка по стъпка с основните понятия на тази теория.
Защо реагираме по този начин
Концепцията за поливагалната теория навлиза в тънкостите на автономната нервна система. И как тя регулира реакциите ни към различни стимули. Тази теория, разработена от д-р Стивън Порджес, показва защо сме склонни да реагираме по определен начин на стрес или други ситуации. Като разбираме как работи автономната нервна система, можем да разпознаваме автоматичните реакции. И след това да се научим да преминаваме към състояние на връзка, а не на борба или бягство.
Човешка нервна система
Нервната система е сложна мрежа, която ни помага да възприемаме и реагираме на външни стимули. Тя се състои от няколко органа. Включва сетивата, главния и гръбначния мозък. Които работят заедно, за да регулират функциите на тялото ни. Хората имат една от най-силно развитите нервни системи сред гръбначните животни. Благодарение на това тя функционира едновременно обширно и сложно.
Нервната система се състои от две части
Нервната система се състои от два основни компонента - соматична нервна система и автономна нервна система. Соматичната нервна система е частта от нервната система, която контролираме с мислите и свободната си воля. Тази система ни позволява да движим мускулите си и да контролираме сетивата си. От другата страна е автономната нервна система. Това е автоматичната част на нервната система. Тя контролира автоматичните функции на тялото ни, като храносмилането, сърдечния ритъм и изпотяването.
Breathe
Дишането е една от функциите, контролирани от автономната нервна система. Въпреки че дишаме автоматично, можем и съзнателно да контролираме дишането си, което може да повлияе на функциите на тялото ни. Например дългото, дълбоко издишване може да забави сърдечната ни честота. Този принцип се прилага в дихателните упражнения, за да се постигне релаксация.
Да оцелееш или да се свържеш с другите
Задачата на автономната нервна система е да гарантира оцеляването ни в опасни моменти и да насърчава социалната ангажираност в безопасни моменти. За постигането на тази цел Автономната нервна система има два режима - симпатикова нервна система и парасимпатикова нервна система. Симпатиковата нервна система регулира мобилизацията и отговаря за раздвижването и предприемането на действия, както и за реакциите "борба или бягство". Парасимпатиковата нервна система, от друга страна, насърчава обездвижването и ни помага да се успокоим и възстановим, както и да реагираме със замръзване или сковаване.
Умение за разпознаване на автоматичните реакции
Поливагалната теория обяснява как нашата автономна нервна система реагира на различни стимули. И как тя може да повлияе на поведението ни. Като разпознаваме автоматичните си реакции, можем да се научим да се движим към състояние на свързаност. Вместо реакциите "борба или бягство".
Разбирането на функционирането на автономната нервна система може да бъде особено полезно за хора, които страдат от повтарящ се стрес или напрежение, или за тези, които трудно се свързват с другите.
От автоматизъм към осъзнаване
В обобщение, Поливагалната теория разглежда функционирането на автономната нервна система и как тя влияе на нашето поведение. Чрез разбирането на различните режими на автономната нервна система. И как тя реагира на различни стимули, можем да се научим да разпознаваме автоматичните си реакции. И да се върнем към състояние на свързаност. Тези знания могат да бъдат безценни за хората, които се борят със стрес, прегаряне или депресия.
Нервус вагус
Поливагалната теория е резултат от задълбочените изследвания на д-р Стивън Порджес върху нервната система на вагуса. Това е един от 12-те нерва, които водят началото си от мозъчния ствол. Латинската дума "vagus" означава "скитащ". И Nervus Vagus със сигурност отговаря на името си: той се разклонява от мозъчния ствол към всички органи в тялото и към лицевите мускули.
Като най-важният нервен сноп в парасимпатиковата нервна система, блуждаещият нерв оказва значително влияние върху способността на организма да забавя, да се изключва и да се свързва с другите. За да разберете как един нерв може да изпълнява толкова различни функции. Трябва да разгледаме двата различни снопа, които са еволюирали по различно време. По-старият, по-примитивен сноп е дорзалният вагус, а по-новият, по-интелигентен сноп е вентралният вагус. Оттук идва и терминът Polyvagal, който означава множество нерви.
Гръбначен клон и вентрален клон
Двата пакета са структурирани по различен начин и имат различни функции. Гръбният вагус се разклонява главно към долните органи. Докато вентралният вагус се насочва към органите в лицето и горната част на ствола. Вентралният вагус е заобиколен от усилващ сигнала слой около нервите, докато дорзалният вагус не е. Развитието на този слой зависи от взаимодействието между бебето и родителите, което показва, че този нервен път се развива чрез социално взаимодействие.
Всичко е свързано с безопасността
Автономната нервна система е организирана около безопасността. Нейната единствена цел е да увеличи максимално безопасността на индивида, като за целта използва йерархична система. Когато човек е в безопасност, той може да се свързва с другите и да се занимава с дейности като игра. Това състояние активира вентралния блуждаещ нерв - еволюционно най-младата част на блуждаещия нерв.
Въпреки това, когато се случи нещо, което нервната система възприема като тревожно, вентралният вагус се изключва и симпатиковата нервна система поема управлението, като дава приоритет на движението и действието. Ако ситуацията е достатъчно тревожна, автоматично се освобождават адреналин и кортизол, което позволява на човека да се бори или да бяга.
Фалшива аларма
Примитивната алармена система често приема ситуации, които не застрашават живота, за животозастрашаващи. Това предизвиква стресови реакции в организма и в крайна сметка често води до преумора и прегаряне. Разбирането на функционирането на нервната система Vagus и поливагалната теория дава представа за това как тялото обработва различните стимули. И как то реагира на тях. И подчертава значението на безопасността и социалното взаимодействие в човешката физиология.
Състояние на замразяване
Нервната система на човека е сложна и завладяваща система, която реагира по различни начини на различни стимули. Когато тялото е изправено пред заплаха, симпатиковата нервна система реагира, за да се подготви за действие. Ако обаче заплахата е твърде сериозна, нервната система на блуждаещия нерв поема контрола. Тогава това води до пълно изключване, известно като "замръзване", което често се случва при травматични събития. Тази реакция може да се прояви и в по-малка степен, например когато някой припадне преди презентация. Или когато по време на терапията се докосне нещо вълнуващо или болезнено.
Невроцепция
Нервната система винаги се чуди дали е в опасност и реагира незабавно. Забележително е, че сензорът за тревога в мозъка не се контролира от аналитичните части на мозъка, а от мозъчния ствол и лимбичния мозък. Това е известно като невроцепция, при която нервната система реагира на стимулите, преди неокортексът да има възможност да ги анализира. Всъщност неокортексът започва да разбира дадена ситуация едва след като автономната нервна система вече е започнала реакция за оцеляване.
Безопасността е в основата на успешната терапия
Много терапии се фокусират върху това да кажат на клиентите си да се променят или да се държат по различен начин. Това може да предизвика защитни състояния и чувство на несигурност. Поливагалната теория предполага, че хората първо трябва да се чувстват сигурни. Преди да могат да направят положителни промени, и че в противен случай терапията може да предизвика защитни реакции. Или може да предизвика оттегляне и прекъсване на връзката.
Социалният контакт може да бъде лечебен
Поливагалната теория обаче показва също, че нервната система може да реагира положително на нервната система на другите. Това често се наблюдава във връзката между майката и детето, където нервната система на майката може да регулира тази на детето и да създаде успокояващ ефект.
Като цяло нервната система е мощна и често пренебрегвана част от нашата същност, която влияе на мислите, емоциите и поведението ни. Разбирането на начина, по който тя функционира и реагира на стимули, може да се окаже важна стъпка. В насърчаването на положителна промяна и създаването на чувство за безопасност и сигурност в ежедневието ни.
Корегулация, положителна връзка с другите
Съвместната регулация е способността да се изпита или възстанови сигурността в присъствието на друг сигурен човек. Това се случва не само при децата, но и между възрастните. Развитието на вентралния блуждаещ нерв, отговорен за саморегулацията, става чрез взаимодействие с родител, който притежава добре развита верига. Това е от решаващо значение за децата, които не са в състояние да се успокояват сами. Израстването в безопасни условия с предвидими родители, които изпитват спокойствие и сигурност, също насърчава развитието на вентралния нерв. Което позволява на хората да се осланят на него в трудни моменти на по-късен етап от живота си. Въпреки това хората, които нямат този опит в детството си, могат да развият по-слабо развит вентрален нерв. Това води до засилени реакции на стрес при събития, които другите не възприемат като стресови.
Автоматична реакция при опасност
Д-р Стивън Порджес обяснява, че разпознаването на даден човек като безопасен или опасен провокира невробиологично обусловено просоциално или защитно поведение. Този автоматичен отговор на опасността е от решаващо значение за адаптивното защитно поведение като борба, бягство или замръзване. Разбирането на този автоматичен процес може да ви помогне в процеса на възстановяване.
Съвместно регулиране
Процесът на съвместна регулация е много важен както за децата, така и за възрастните. Изслушването, прегръдката или наблюдателните очи на грижовен човек могат да бъдат сигнал за съвместна регулация. Въпреки автоматичния характер на тези процеси, това не е безнадеждна ситуация. Мозъкът е гъвкава система, която може да се адаптира към променящите се обстоятелства, и тази способност, наречена невропластичност, продължава и в напреднала възраст.
Автоматични реакции при социален контакт
Когато става въпрос за взаимодействието ни с другите, има много автоматични реакции, които ни идват наум. Търсим другите, но се съмняваме дали трябва да се свържем с тях. Можем да се оттеглим в себе си или, напротив, да се сближим. Може да е трудно да потърсим контакт, но да е вълнуващо да започнем разговор на парти. Наслаждаваме се на телефонни обаждания от любопитни приятели и разцъфваме, когато получаваме прегръдки. Всички тези реакции са пряко свързани с нашата автономна нервна система.
Значението на свързването с другите
Състоянието на взаимоотношенията ни може да окаже голямо влияние върху чувството ни за сигурност, растеж, устойчивост и оптимизъм. Ако не изпитваме доверие, несигурност или травма, е по-вероятно да реагираме с реакции за оцеляване като борба, бягство и замръзване. Всяка нова връзка ни учи на нещо за това как работи това. А здравите, положителни взаимоотношения могат да променят старите модели. Несигурните преживявания могат да ни накарат да продължим да използваме методи за оцеляване.
Реакции за оцеляване
Миналите ни преживявания и съставът на мозъка и нервната ни система могат да окажат голямо влияние върху чувствата и преживяванията ни в живота. Ако установим, че не можем да се отпуснем, че сме постоянно нащрек или че сме заседнали в един режим на автономната си нервна система. Тогава това е знак, че е "включено" действие за оцеляване, което се опитва да ни защити. За да избягаме от това, трябва да се занимаваме с дейности, като например да се движим, да се свързваме със себе си и с другите. И по този начин да се свържем с телата и преживяванията си.
Safe and Sound Protocol
Друг начин да помогнете на нервната си система да се възстанови. И за да я изведете от състоянието на оцеляване, това е Safe and Sound Protocol.
Safe and Sound Protocol (SSP) е програма за обучение по музикална терапия и слушане. Разработена е от д-р Стивън Порджес въз основа на неговите изследвания за функционирането на нервната ни система. Първоначално програмата SSP е разработена в помощ на хора с аутизъм. По-късно е установено, че SSP е чудесна помощ и за хора, които са преживели травма или дългосрочен стрес. Той се състои от пет часа слушане на кодирана и филтрирана музика. Петте часа се слушат по график, при който SSP се слуша средно в продължение на 20 дни с максимум 20 минути на ден.
От несъзнавано към съзнавано
Въпреки факта, че някои от нашите възприятия и реакции са несъзнателни. И без внимание не можем да повлияем на това. Можем обаче да ставаме все по-осъзнати за това. Красиви примери виждаме ежедневно в нашата практика.
За да ви помогнем да осъзнаете телесните си реакции и импулси, в допълнение към Safe and Sound Protocol ще получите от нас безплатен курс, основан на теорията на Поливагал.
Предимствата на Safe and Sound Protocol накратко:
- По-малко вероятно е да бъдете провокирани от хора и ситуации.
- Включвате се по-рядко и можете да се отпуснете по-добре.
- Можете да се почувствате отново в безопасност, когато няма причина за несигурност.
- Тя може да ви помогне да се освободите отново от състоянието на оцеляване.
- Помага на нервната ви система да се фокусира върху сигналите за безопасност.
По-лесно е да погледнете на емоциите си с дистанция и да направите различен избор. Това създава разлика между реагиране и откликване. Първото правите от емоцията, а второто - от съзнанието си.
